Малко обща информация:

Автомобилът е изграден на базата на Stilo – за щастие са направени значителни промени и подобрения. Новост са снабдените с турбокомпресор 1.4-литрови T-Jet бензинови двигатели с намален обем и мощност 120к.с. и 150к.с. Сравнени с еквивалентни по мощност – 1.6l и 2.0l. без турбо – T-Jet осигуряват от 10% до 20% по-нисък разход на гориво, както и по-малко вредни емисии. При дизеловата серия – Multijet – няма съществени нововъведения – aгрегатите са с обем 1.6l, 1.9l и 2.0l и мощност от 105к.с. до 165к.с. Нивата на оборудване са: Active (само за 1.4l 90к.с.), Dynamic, Emotion и Sport. Всички двигатели (с изкл. на 1.9l Multijet) идват с 6-степенна скоростна кутия (механична или автоматична).

Окачването отпред е независимо, тип McPherson с напречна стабилизираща щанга и винтови пружини, а отзад полузависимо с винтови пружини и напречна торсионна греда.
Новото Bravo получава 5 звезди за сигурност от EuroNCAP, но само 2 звезди за безопасност спрямо пешеходците.



Нашият екип тества Sport-изпълнението на Fiat Bravo с 1.4-литровия T-Jet мотор с мощност 150к.с., моделът в момента се продава на цена 35 990лв.

Да се спрем първо на екстериора:

- При поглед отпред не ни е необходимо много време, за да направим алюзия с Maserati (и по-конкретно Maserati Coupe, само че задницата на Bravo-то е по-красива:), набива се на очи и хромираният кант на радиаторната решетка, както и надписът „T-Jet” отдясно на емблемата; да не забравяме и халогените от двете страни на долния охладителен отвор.

- Поглед отстрани – тук е още по-спортно и още по-агресивно. Джантите са, разбира се, лети, с диаметър 17 цола, но по-интересното е, че са двуцветни – редуват се две сребристи спици с една черна – просто и ефектно; зад тях се крие оцветеният в червено спирачен апарат. Страничните стъкла се стесняват назад (съответно вратите се уголемяват; задните не следват линията на калника, а завършват с приятна дъга).




- Хвърляме и един бърз поглед отзад (вече ни сърбят ръцете да седнем зад волана; и краката също, най-вече десният:). Даа, тук отново дизайнерът Frank Stephenson (който между другото е работил за Ferrari) се е справил чудесно и е предал завършен вид на своето произведение. Задното стъкло продължава страничната агресивна линия, но тук тя става по-спокойна: елегантен спойлер, хромиран двоен ауспух, овални стопове и разбира се, проблясващият вдясно надпис, означаващ едно и също на всички езици: BRAVO!



Развълнувани най-после отключваме и влизаме в купето. На пръв поглед просторно, но не и щом се наложи двама души по 190cm да седнат един зад друг (както беше в нашия частен случай). Висок човек не се чувства особено удобно на задната седалка, но чувствителен дискомфорт би могъл да се появи едва при дълъг път. Разбира се, не можем да очакваме чудеса, това е хечбек все пак. Шофьорското място е комфортно; седалката и воланът имат куп настройки – всичко е наред със 190-сантиметровите.

Акценти от интериора.

Силният спортен дух се пренася и вътре; задоволително качество на материалите и добра сглобка:

- Вдадени навътре скоростомер и оборотомер с хром по кантовете (въведени за първи път от Alfa Romeo). На Bravo също му стоят добре. Между тях се намират приборите за температура и гориво, както и дисплей, показващ информация от аудио-системата (радио-станция, текуща песен) или бордовия компютър (среден разход, моментен разход, изминати километри, километри до изпразване на резервоара, номера на Бойко Борисов и др:).





- Впечатление прави и коженият волан, който има специално разширение за палците на водача и бутони за управление на аудиото. Не остават незабелязани и червените шевове – освен по волана – по скоростния лост, ръчната спирачка и седалките.

- Таблото е приятно на допир; забелязваме текстура напомняща карбонови нишки, добавяща допълнителен спортен привкус.



- Централната конзола е обърната към водача. Тук има един мого интересен бутон, на който пише „Sport”, но за него малко по-късно. Отгоре е контролният панел на наистина забележителната аудио-система с USB и Bluetooth интерфейс. А шестте колони и вградената в багажника бас-каса превръщат слушането на музика в преживяване. Под музикалния отдел се намира секторът за управление на двузоновия климатроник. Тук трябва да споменем и вентилационния отвор между предните седалки, който се грижи за комфорта на пътниците отзад (или поне на един от тях).



След разглеждане и на интериорните дизайнерски решения идва време за най-хубавото – да видим какво е усещането от Fiat Bravo Sport на пътя:

- Скоростите се превключват стегнато, педалът на газта реагира мигновено. Но ако искаме да получим онова приятно усещане в стомаха, задължително трябва да преминем 2500 об./мин. (преди това моторът е доста ленив). Веднъж преминали отвъд 2500 об./мин. настъпва кулминацията – абсолютната хармония между красота, съдържание и 150 препускащи коне. За още адреналин натискаме бутона „Sport” – получаваме по-пряк контрол върху авомобила – воланът се „втвърдява”, максималният въртящ момент се увеличава с 24 Нм.; ускорението от 0 до 100км/ч става за 8.2сек.

- Окачването е стегнато, дава чувство за сигурност на пътя; няма дразнещи шумове в купето.

- Финото подаване на газ и плавното спиране изискват тренировки, тъй като педалите почти не оказват съпротивление на крака.

- По време на шофиране е трудно да се разчетат показанията на скоростомера заради сравнително малкия шрифт на цифрите.

Заключение:

Като оставим настрана дребните недостатъци, няма как да скрием абсолютното си очарование от автомобила. Чувстваме се щастливи във Fiat Bravo Sport – едно невероятно добро съотношение между цена, качество, визия и поведение на пътя.


Модел: Магдалина Бъчварова

Фотографии и текст: Николай Николов

Статията е публикувана за първи път в Public Republic

Материалът е обект на авторско право.

Добре дошъл Ники Статията е много добра, надявам се да имаш поводи да пишеш повечко такива.

Бравото мен ме радва много, недостатък обаче е по-високата цена, в сравнение с очакваната.

п.п. Къде го поразходи Фиатчето?

За цената не знам - ако е надеждна колата, мисля че си струва. Ама това няма как да се разбере от едно каране:)
Иначе за тия пари май няма друго да прави 100 за 8,2. Пежо 207rc е със секунда по-бързо но с екстрите на бравото надхвърля 40хил.

Само в София я карах; сигурно е за добро, че не излезнах на магистралата:)

В последния брой на Аутобилд има статия за 100 000км пробег с Бравото и резултата е отличен!

Относно магистралата... изкушението да я настъпиш си е рисковано, но не повече отколкото 5008цата

п.п. само да се прибера и ще постна материала.

Преди около 3 месеца я видях за първи път в Гърция и доста ме впечатли, макар и Fiat да ми е най-антипатичната марка автомобил. Даже я снимах.

Хм, количката много си я бива итериора е доста добър и на външен вид е изпипана но и под капака си е доста голяма машинка.Колата според мен е доста добра (лично мнение)